Осем начина да станете по-добри лидери

Осем начина да станете по-добри лидери

05.10.2017 Лидерството е ценен актив за компанията. Може би единственият най-важен. Доброто лидерство може да мотивира екипите да действат настойчиво.

 Ако сте мениджъри, стремящи се към лидерство, вероятно се забелязали, че мотивацията е голямо предизвикателство. Иска се кураж, дипломация, емоционална интелигентност и ангажираност. Решавайки да се превърнете в изключителен лидер, вие поемате ангажимент за цял живот – това не става бързо. И все пак, има няколко правила, които ще ви помогнат да се придвижите към целта си:

 

Предайте визията!

Ако служителите ви ще работят в екип и знаят какво трябва да постигнат, те трябва да имат ясна визия. Ефективният лидер има визия, знае по кой път да поеме, има цел и план. За да предадете визията си на другите, първо трябва да я създадете.

Опитайте се да онагледите общата цел така, че всички да разберат ролята си в нея. Следващата стъпка е да я представите. За да направите това по най-добрия начин, вие трябва да сте убедителни, ясни и ангажирани.

 

Не управлявайте – водете!

Има разлика между това да управлявате и да водите. Ръководенето изисква нетрадиционно мислене и поемане на известен риск. Трябва да позволите на екипите си да бъдат едновременно доверчиви и инициативни. Насочвайте екипа като давате на служителите си правомощия. Така те ще поемат в правилната посока без да унищожавате у тях любопитството или ангажираността.

 

Вземайте решения

Осмелете се да вземате решения. Може да се наложи да проявите гъвкавост и да промените погрешно взето решение. Все пак някой трябва да застане начело. Този някой сте вие.

 

Научете се да ръководите себе си

Може би е сложно да ръководите други хора, но по-сложно е да ръководите себе си. Това изисква дисциплина и отдаденост. Проявете строгост към себе си.

Оценявайте хората по същия начин, по който оценявате себе си. Склонни сме да оценяваме другите според техните действия. Но, когато оценяваме себе си, ние често го правим на база действията и намеренията си. Така че, когато правите оценки на останалите, вземайте предвид действията и намеренията им. В противен случай, лесно е да правите една и съща грешка отново и отново…

Гледайте реалистично на себе си. Ако не го правите, вие никога няма да разберете кои от областите ви на развитие имат нужда от подобрение и как да го постигнете.

 

Осмелете се да бъдете себе си

Всеки има своите слаби страни. Осмелете се да бъдете човек като покажете същността си. Позволете си да грешите от време на време. Не е нужно да криете всичките си слабости. Бъдете открит и бъдете човек. Ако го направите, другите също ще се осмелят да бъдат себе си. Предимство за компанията ви е хората ви да бъдат такива, каквито са, когато идват сутрин в офиса. Техните идеи и уникалност са ресурс за компанията.

 

Бъдете пример за подражание

Ако искате да бъдете успешен лидер, служете за пример на хората си. Запомнете, че вие сте лидер всеки ден от седмицата и организацията следи за това.

Вие сте модел за подражание и вие определяте тона за служителите и мениджърите си. Изяснете ценностите си и нека всички в организацията ви са наясно на какво държите.

Изпълнявайте задълженията си мъдро и дръжте на думата си. Това ще ви помогне да изградите позитивен характер на компанията. Правете това, което очаквате от служителите си. Вие знаете какво се очаква от тях, така че превърнете думите в реалност!

 

Ръководете останалите

Да ръководите някого означава да го разбирате, мотивирате и да му давате правомощия. Следователно добрият лидер притежава висок коефициент на емоционална интелигентност и междуличностни умения.

За да влияете на другите, трябва да знаете какво е важно за тях, а също и какви са страховете, желанията и нуждите им. За да ги мотивирате, трябва да стимулирате желанието им да работят. Това много често означава да имате поглед от перспектива, различна от вашата собствена.

 

Изграждайте разнообразни екипи

Добрият лидер привлича талантите. Изградете разнообразни екипи и те ще ви се отблагодарят. Привличайте хора от различни култури, интереси, възрастови групи и полове. Уверете се, че не сте заобиколени от хора, които винаги се съгласяват с вас. Мислете отвъд себе си, когато наемате нови служители.

Разнообразният екип може да означава многобройни перспективи и мнения. Това е чудесно, стига да ръководите хората си, давайки им правомощия.

Запомнете, лидерството е привилегия!

 

Източник: Celemi


 
Как учат възрастните: Полезни практики (Част 3)

Как учат възрастните: Полезни практики (Част 3)

30.11.2017 Представяме ви последната част от нашата поредица с инструменти за ефективно и бързо усвояване на информация. Забравете традиционните методи за учене!

Ако вече сте прочели Как учат възрастните: Полезни практики (Част 1) и (Част 2), то вече знаете кои са първите 5 съвета на Кери, които вярваме, че могат да подобрят начина ви на учене. Ето ги и последните 4:

6. Избягвайте прекаленото „преяждане“ с информация

Ученето за изпит цяла нощ може да е полезно, но не и ако искате да задържите вашето знание. Във връзка с „преяждането“ с информация Кери предлага няколко добри метафори.

Интересно е например това: „преяждането“ е като да наводните моравата си веднъж вместо да я поливате периодично – използвайки еднакво количество вода.

Наводнението на моравата я прави да изглежда по-тучна на следващия ден, но този смарагден блясък избледнява…“ Вместо това, поливайте моравата със здравословна доза вода на всеки няколко дни.

Същото важи и за разпределянето на ученето. Ако правите почивки, вие няма да се трудите повече, но ще запомняте повече за по-дълго.

Кери обсъжда още въпроса за оптималните интервали. „Най-просто казано, ако искате да разберете най-подходящата продължителност на паузите във вашия процес на учене, вие трябва да решите колко дълго искате да запомните въпросното знание“, казват двама от изследователите, чиито тези Кери подкрепя.

„Работете с интервали от един, два дни или седмица. Това трябва да послужи в повечето ситуации“, твърди Уайсхарт.

 

7. Учете на различни места

Бьорк, професорът, който споменахме по-рано, също открива, че е във ваша полза да учите в сменяща се среда. Ученето във вашето любимо кафе или в библиотеката вероятно би ви помогнало да си припомните наученото. Ако и когато същият учебен материал ви е представен в различен контекст, процесът на учене се засилва.

 

8. Упражнявайте се да учите разнообразно

Разнообразието, според Корнел Бьорк, означава, че когато учите, вие трябва да смесвате свързани, но различни материали. Миксирането на умения, понятия и концепции в дългосрочен план ще ви помогне да получите по-отчетлива представа за всеки материал поотделно.  

Вземете пример от играчите на тенис. Вместо да се фокусират на бекхенд-а цял ден, те практикуват всичко – от сервис до бекхенд.

 

9. Спете: „Ако хъркате, печелите“

Никой всъщност не знае защо ние спим.

Въпреки това някои вярват, че сънят е естествен начин да управляваме нашето време. Ние спим, когато нямаме причина да бъдем будни и обратното.

Друга теория е, че основната причина да спим е укрепваме на паметта. Следователно наученото. По последно проучване, казва Кери, сънят е този „несъзнателен престой, който избистря паметта и подсилва уменията.


Как учат възрастните: Полезни практики (Част 2)

Как учат възрастните: Полезни практики (Част 2)

28.11.2017 Повторение, рецитиране, водене на записки, преписване... Нищо подобно! В поредица от статии ще ви запознаваме с алтернативни и ефективни методи за запомняне на информация.

В предишната част на статията ви запознахме с първите два инструмента за ефективно учене и задържане на новопридобитите знания.

Ако сте пропуснали първата част, прочетете я тук!

Продължаваме със съветите на Бенедикт Кери:

3.Разсейвайте се

За да се подобри ефективността на обучението, е хубаво да спрете да учите за известно време. Накратко, вземете си почивка. Ако позволим на мозъка да работи „сам“ и задействаме подсъзнанието си, мозъкът ни може да даде интересни резултати.

Ходене, ядене, разходка с приятели, слушане на музика, дрямка – ангажирането с неща, които нямат нищо общо с работата, може да е полезно, ако искаме да задържим знанието. Това означава за известно време да спрете да мислите по темата или проблема.

Уолас, психолог с научен интерес в сферата, изучава собствения си процес на решаване на проблеми. В резултат на това той определя четири етапа: „етапите на контрол“.

  1. Подготовка
  2. Инкубация
  3. Просветление
  4. Проверка

Според Уолас етап - 1) Подготовка - е посветен на разбиране на проблема, както и на разглеждане на потенциални решения, но и на взимане на решение за момент в бъдещето, когато всички идеи ще бъдат изчерпани. Винаги идва момент, каза Уолас, когато вече нямаме такива. Какво става тогава? Нищо.

После, според Уолас, навлизаме във втория етап на контрол - 2) фазата на инкубация. Това означава  за известно време да оставите дилемата настрана. Тази фаза е ключова. Уолас казва, че това, което се случва по време на тази фаза, когато умът работи върху проблема „офлайн“, са важни умствени машинации. Подсъзнанието продължава да работи усилено. Нашият разум продължава да работи върху решението, без да се „намесваме“.

Третата фаза е 3) Осветление – фаза, определена от него като „аха“ – момент. „В момента, в който облаците се разкъсват,“ се появява решението.

Накрая навлизаме в 4) Фаза на проверка. Тогава започваме да изпробваме нашите открития и да проверяваме решението.

Уолас и Кери са особено пристрастни към втория етап - етапа на инкубация, в който спираме да мислим за проблема. Изглежда това дава на мозъка пространството, от което се нуждае, за да подреди пъзела.

4. Запомнете: Силата на забравянето

Кери говори също за силата на забравянето и така наречената теория „забрави да научиш“. Той заявява, че забравянето подпомага ученето по два конкретни начина:

  1. Филтрира конкурентните факти
  2. Забравянето позволява последваща практика за задълбочаване на ученето

Съществува съзнателно и несъзнателно забравяне. Някои изследователи и консултанти насърчават активното укрепване на забравата – умение, което според тях е необходимо, за да учите по-ефективно.

5.Прекъсвайте се

Спрете проекта, преди да го приключите и ще запомните много добре съдържанието му. Защо?

Според изследователя Зейгарник, две неща са от значение, когато става дума за постигане на целите:

  1. Когато започнем задачата, нашият ум има тенденция да ѝ придава определена психологическа тежест.
  2. Ако спираме, когато се занимаваме с дадена задача, ще я помним по-дълго и по този начин ще я изтласкаме към върха на нашия умствен списък за задачи.

Зейгарник ни призовава към самопрекъсване. Прекъсването от случаен човек не върши същата работа.

 

Към "Как учат възрастните: Полезни практики (част 1)


5-ТЕ "П" В ПРОДАЖБИТЕ: Поставяйте си добре формулирани търговски цели

5-ТЕ "П" В ПРОДАЖБИТЕ: Поставяйте си добре формулирани търговски цели

23.11.2017 Целеполагането изостря вниманието ви, дава ви посока и ви прави много по-способни да постигате това, за което мечтаете, вместо да го гледате отстрани.

Рубриката ни "5-те "П" в продажбите" продължава със следващия съвет, който Ивайло Кунев е подготвил за Вас!

Съвет №6: Поставяйте си добре формулирани търговски цели

Попадали ли сте на онова известно изследване сред възпитаниците на Харвард, завършили преди 10 години? 83% от тях са си тръгнали от Харвард с диплома, но без ясни цели в живота. 14% са дефинирали ясни цели пред себе си, но не са ги записали. Тази група печелела 3 пъти повече от предходната. Едва 3% от възпитаниците са имали ясни цели пред себе си и са ги записали. Те печелели средно 10 пъти повече от първата група.

Поставянето на цели изостря вниманието ви, дава ви посока и ви прави много по-способни да постигате това, за което мечтаете, вместо да го гледате отстрани и да се носите по течението на обстоятелствата. Поставянето на цели е един от най-мощните инструменти в живота, не само в търговията. Вие имате възможност да започнете да създавате ваша визия за продажбите, които наистина искате да постигнете. Ясните цели са началото на този процес. Днес науката вече знае, че се случват няколко неща, когато записвате целите си. Когато ги записвате в чист, точен вид, това активира една система, намираща се в продълговатия мозък, известна като Ретикуларна активираща система (РАС). Продълговатият мозък е естественото продължение на гръбначния мозък, в който са разположени ядрата, които регулират жизненоважни функции – дейността на сърдечно-съдовата система, дишането и храносмилането. В него се намират центровете на много вродени рефлекси – слюноотделяне, кашляне, гълтане, кихане. Смята се, че тук е разположен и център, свързан с мотивацията на човека, а именно РАС центъра.

След като запишете вашите цели, вие ще активирате този център. По този начин вие подпомагате процеса на филтриране на ненужната информация. 98% от информацията ви е напълно излишна по отношение на целите. Вашият продълговат мозък започва да филтрира ежедневните ви дейности така, както златотърсач филтрира тонове пясък, преди да намери грам злато. Това ви прави много продуктивни. Около вас непрекъснато има възможности, които да ви помогнат да видите нови шансове за продажба. Но това не означава, че вие ще сте активирали нужните сетива, за да ги идентифицирате. Провокирайте вашия мозък да ги търси!

Нека разделим целите, които трябва да си поставите, в две категории: количествени и качествени. Тук вашите цели трябва да бъдат в синхрон с наученото от проучването и анализа, които направихме в Съвет №1 относно продажбената стратегия на вашата компания. Сега превърнете тези цел в конкретни цифри. Направете го критично и аналитично, активно участвайте в процеса на планиране. По този начин ще настроите вашия мозък така, че да ги изпълни.

А сега да идентифицираме вашите количествени търговски цели. Това могат да бъдат измерители като оборот, продаден брой продукти, привлечени нови клиенти, проведени срещи, продажби на продукти с по-висока цена.

Качествените търговски цели могат да бъдат повторна продажба на даден клиент, лоялност, клиентска удовлетвореност, ниво на клиентско обслужване, повишаване нивото на ефективност.

Важното е да вземете решение какви цели ще преследвате. Може да бъдат една или повече количествени, може да добавите към тях качествени… всичко е позволено.

Само не забравяйте сентенцията от Луис Карол и вечно любимата ни „Алиса в страната на чудесата“: „Ако не знаеш къде искаш да стигнеш, няма значение по кой път ще поемеш…“

 

Ако рубриката представлява интерес за вас, вижте и останалите части от нея:

"Познавайте пазарната стратегия на компанията си"

"Познавайте вашите пазарни позиции"


Как учат възрастните : Полезни практики (Част 1)

Как учат възрастните : Полезни практики (Част 1)

21.11.2017 Повторение, рецитиране, водене на записки, преписване... Нищо подобно! В поредица от статии ще ви запознаваме с алтернативни и ефективни методи за запомняне на информация.

Бенедикт Кери, автор и отличен научен репортер в New York Times от 2004г. насам, е посветил много години на изследвания, свързани с развитието на науката за ученето. В книгата си той ни поднася „Изненадващата истина: Как учим“.

Голяма част от проучванията, направени от различни изследователи през годините с цел да научат повече за начина, по който се учим, са фокусирани върху това как усвояваме нови езици. Тъй като Кери е взел участие в тези проучвания, той е открил както някои странни и изненадващи факти, така и няколко „аха“-момента.

Кери сякаш гледа по-спокойно на темата за ученето. Той ни насърчава да се доверим на процеса. Ние не бива да се опитваме маниакално да повтаряме знания, не трябва да прекарваме цяла нощ в учене преди тест, надявайки се, че ще научим всичко. Вместо това, казва той, ние трябва да „освободим вътрешната си слабост“.

Трябва да правим почивки и отвличащи вниманието паузи, да се погрижим да спим добре през нощта и си правим кратки дремки. Трябва да оставяме ученето за кратко – да се върнем към него по-късно. Трябва да знаем, че ако сме търпеливи, новопридобитото ни знание ще остане по-дълго.

Ето няколко съвета от Кери как да задържите наученото:

1. Интервално учене

Кери нарича интервалното учене „най-старата техника за учене в науката за паметта“.

Ебингхаус – „човекът, който даде име на науката за паметта“ – е един от първите, които посочват ползата от интервалното учене. Ебингхаус е наричан още ‘‘дядо на микролърнинга‘‘

Интервално учене означава да разпределяте ученето във времето, вместо да се опитвате да научите всичко наведнъж.

Прекъсванията по време на учене за усвояване на ученото до момента помага на паметта. Когато ефектът на интервалното учене влезе в играта, запомняме наученото за по-дълго време.

Но, както казва Кери, безплатен обяд няма. Интервалното учене трябва да бъде планирано. Но от друга страна то е лесно за прилагане.

2. Тествайте себе си

Направете си тест, оценка или въпросник преди да започнете да учите или преди да положите важен изпит. Това помага при учене. Тестването е само по себе си обучение. Или, както казва Кери, тестването е учене от по-различен и мощен вид.

Робърт Бьорк, професор по Психология в Университета в Калифорния казва: „Колкото по-усърдно работи мозъкът ви, за да си спомни нещо, толкова повече научавате‘‘.

Например обикновения опит да обясним на другите какво сме научили е начин да проверим знанията си.

… и знайте, че повторението е надценено.

И, както отбелязва Кери; другата страна на уравнението по-горе (Бьорк): „Колкото по-лесно е да си спомним нещо, толкова по-малко научаваме“. Така че, ако повтаряме наученото веднага след като сме учили, това не ни дава нищо, защото не използваме паметта си, казва Кери.

Още през 1620 г. Франсис Бейкън пише: „Ако прочетете един текст двадесет пъти, няма да го усетите така, както ако го прочетете десет пъти, докато се опитвате да го рецитирате от време на време и да поглеждате текста, когато паметта ви изневери“.

Кери казва, че днес изследователите са стигнали до следния извод: повторението действително не ни е от полза в дългосрочен план.

 

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ТЕМАТА СЪВСЕМ СКОРО!

А дотогава ви предлагаме да проверите какъв е вашият начин на учене тук

"Как учат възрастните"

 


УСПЕШНИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОЕКТИ: 4-ТЕ СКРИТИ КЛОПКИ (ЧАСТ 3)

УСПЕШНИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОЕКТИ: 4-ТЕ СКРИТИ КЛОПКИ (ЧАСТ 3)

13.11.2017 НОВО в рубриката ни за Проектни мениджъри! Представяме ви третата от общо четирите клопки на представянето, свързана с прехвърлянето на отговорност.

В рубриката "Успешният ръководител на проекти" ще ви запознаваме с добри практики и скрити опасности в проектното лидерство и ще ви предоставяме инструменти, с които целенасочено и резултатно да управлявате вашите хора, екипи и процеси. Периодично ще ви предизвикваме да се вглеждате в „дълбокото“ на проектите и да откривате нови възможности за подобрение както на вашето лично представяне като ръководител, така и на целия екип, отговорен за изпълнението. Статиите се базират на бизнес симулацията Celemi Cayenne.

 

ТЕМА ПЪРВА

Четири скрити клопки в управлението на проекти – Част 3

__________________________________________________________________

В процеса на развитие на проекта е вероятно да изпаднете в ситуация, в която виждате работа, която трябва да бъде свършена от някой друг, защото е в неговата област на отговорности. Ако този някой друг не разбере това и не направи нещо по въпроса, проектът ви няма да дава добри резултати.

КЛОПКА 3 ИЗИСКВА ОТ ВАС: НЕ СТАВАЙТЕ ЖЕРТВА НА МИСЛЕНЕТО "ТОВА НЕ Е МОЙ ПРОБЛЕМ"

В зависимост от структурата на проекта ви, може формално да ви се наложи да се справяте с различни компоненти като например:

  • IT: софтуер, хардуер, инфраструктура и сигурност
  • Качество на данни: конвертиране на данни от старата система и набавяне на нови данни, свързани с бизнес решения и операции
  • Процеси: процеси, процедури, политики, форми, органи и контролни процеси, които спомагат за бизнес резултатите
  • Хора: капацитет, работна сила, обучения, измерителни показатели, отнасящи се до кариерното развитие на служителите и до плановете за организационна промяна
  • Мениджмънт: те са хората, които трябва едновременно да предоставят решението и да се променят, за да го използват
  • Клиенти: може да им се наложи да правят нещата по различен начин
  • Одитори: ще имат мнение и нужди, които трябва да се управляват
  • Партньори и верига за доставки: те може да допринесат за промяната – и също може да им се наложи да правят нещата различно

Ключов момент – ако смятате, че отговорността е на някой друг, но той не прави нищо, в крайна сметка е доста вероятно това да се отрази именно на вас и на ползата от проекта ви.

Това не означава, че трябва да вършите работата на другите – означава, че трябва да влияете върху това какво правят другите и кога го правят.

Наваксайте пропуснатото:

Част 1         Част 2

Създател на материала е Джоан Флин - представител на Celemi и автор на секцията "Прочетете повече" в наръчника на програмата Celemi Cayenne.

Очаквайте скоро последната част на "Четири скрити клопки в управление на проекти".

Дотогава ви желаем попътен вятър и спокойно море, по което да плавате към успешната реализация на вашите проекти! 

Екипът на In Your Hands  


Не търсете решения, създавайте ги!

Не търсете решения, създавайте ги!

31.10.2017 Лидерството може да бъде тежко бреме. Най-трудно е, когато трябва да вземете решения в „сивите зони“ – ситуации, в които вие и колегите ви сте забуксували.

Ситуациите в сивата зона са такива, в които никой не знае какво да направи, но все пак трябва да движите работата напред.
Джоузеф Л. Бадарако, професор в Harvard Business School, ви предлага няколко въпроса, по които да се водите, когато сте изправени пред трудно решение. Вместо да се осланяте на предчувствия, да се съобразявате и да се съгласявате с това, което мозъкът ви диктува, трябва да спрете и да се замислите още веднъж, използвайки тези пет въпроса.
Защо? Защото поне тогава ще сте проследили процеса и ще сте използвали систематичен начин за разрешаване на дилемата си.
Какви са окончателните последствия от всички варианти?
Какви са основните ми задължения?
Какво би проработило в реалната ситуация?
Кои сме ние?
Какво мога да преживея?

Какви са окончателните последствия от всички варианти?
Вероятно вече имате няколко предположения за това, което можете или трябва да направите. Оставете ги настрана за малко.
Вместо това повикайте тези свои колеги, на които най-много вярвате. Заедно обмислете всички потенциални възможности за действие. Задайте въпроса (на тях и на себе си): какво можем да направим? Разгледайте всяка възможност индивидуално. На кого ще навреди или помогне, дългосрочно и краткосрочно, в зависимост от това по кой път поемете?
Насърчете се да мислите нашироко, надълбоко, конкретно, креативно, фактически за цялостния ефект от вашите потенциални избори.
Можете да използвате някои инструменти за вземане на решения (например Шестте мислещи шапки, Дървета на решенията или Методът Айзенхауер). Но преди всичко не се хвърляйте в заключения, а, както казва професор Бадарако, вместо това „сграбчете реалността“.

Какви са основните ми задължения?
Всички ние имаме някакви задължения спрямо останалите. Когато се запитате какви са основните ви такива, професор Бадарако ви предизвиква да излезете от зоната си на комфорт, да осъзнаете слепите си петна и да се оставите на „моралното си въображение“.
За да го направите, той ви съветва да влезете в положението на останалите – в частност на тези, които ще бъдат засегнати и на тези, които са най-беззащитни. Ако сте на мястото на този човек/тези хора: какво ще почувствате/помислите? На какво имате право? От какво се страхувате?
Мислете дълго, нека е лично.

Какво би проработило в реалната ситуация?
Вече обмислихте последствията и задълженията. Нека помислим за практическия въпрос.
Професор Бадарако ни препоръчва да гледаме на света реалистично. Как всъщност изглежда той, в реалността – не начинът, по който ни се иска да го виждаме. Ако видим света по начина, по който той всъщност изглежда, ще можем да си създадем реалистичен план. А ние искаме точно това. Ако искаме да ръководим отговорно човек, екип или отдел през „сивата зона“, ние трябва да имаме изпълним план. 
Като лидер вие рядко разполагате с неограничена свобода или ресурси и понякога трябва да вземате болезнени решения. Когато се запитате „Какво би проработило в реалния живот“, помислете за всички решения, които можете да вземете. Кое от тях би сработило? Бъдете прагматични.
Помислете за хората около вас. Кой иска това? Колко силно? Подгответе се да действате гъвкаво и ловко, може би също и да бъдете твърди. Професор Бадарако обобщава: „Постъпете правилно. Включете своята упоритост, отдаденост, креативност, схватливост у поемайте разумен риск, когато вземате решения.“

Кои сме ние?
Тук е моментът, в който да се замислите за взаимоотношенията, свързани с вашите ценности и норми. Какво има значение наистина? За вас, за екипа ви, за компанията ви? Можете ли да действате по начин, който отразява вярванията ви? Относно решението, което предстои да вземете: Коя възможност най-добре изразява това, на което организацията държи? Вземете предвид ценностите и нормите.

Какво мога да преживея?
Вашето решение трябва да отразява това, за което ви е грижа. Това, в което вярвате. Решете какво има най-голямо значение за вас и какво – най-малко. Потърсете отговора у себе си. Например представете си, че обяснявате дилемата си на някого, чието мнение високо цените. Познавайки и уважавайки ви, какво би ви казал той/тя? Когато вземете решение, запишете го заедно с причините за него. Това ще ви помогне да изясните мислите си. А записването на решението служи като форма на лично обвързване с него.

Не търсете решения. Създавайте ги!

 

Източник: Celemi

 

Ако статията Ви е била интересна, прочетете още:

"Как вземаме решения"


Ангажираността на служителите – какво трябва да знаете?

Ангажираността на служителите – какво трябва да знаете?

19.10.2017 Щом установите какво ангажира служителите ви, вие ще можете да фокусирате усилията си там, където те ще донесат най-добър резултат. Ето как да го направите!

Ангажираността на служителите е задължително условие за постигане на успех. Ангажираният служител върши работата си със страст, работи повече и е по-продуктивен. Той е отдаден на компанията и подхожда към работата си с енергия и ентусиазъм. Най-добрите служители приемат промяната, търсят начини да подобряват представянето си и искат всички да се чувстват лично отговорни за постигането на резултати. Дори компании с високо ниво на ангажираност обаче могат да изпитат затруднения в някои области.
Веднъж щом установите какво ангажира служителите във вашата организация, вие ще можете да фокусирате усилията си там, където те ще донесат най-добър резултат.

Съществуват два основни фактора, които могат да повишат ангажираността на служителите ви:
Ангажираност с организацията означава хората да вярват в организацията и да чувстват, че и тя вярва в тях, да следват ценностите ѝ и да имат увереност в лидера. Друг фактор за ангажираността на служителите е ангажираността с мениджъра: служителите имат нужда да се чувстват оценени, да се държат с тях справедливо, да получават обратна връзка и насока и да изграждат силни взаимоотношения на работното място, основани на взаимно уважение.
По този начин ангажираността на служителите повишава представянето на организацията ви.

Прави ли компанията ви това, което е необходимо?
Копайте надълбоко. Задавайте трудни въпроси:

  • Компанията ви има ли ясна стратегия и цели?
  • Служителите разбират ли организационните стратегия и цели?
  • Служителите разбират ли как работата им допринася за успеха на организацията?
  • Имат ли мениджърите необходимите умения, за да вършат работата си?
  • Мениджърите знаят ли как да мотивират служителите си?

Какво можем да направим за вас?
Нашите решения откриват проблема и ангажират служителите, предизвиквайки ги да участват активно в ученето. По този начин те не просто получават знания, умения и информация. Те научават за нови начини, по които могат да вършат работата си и разбират нуждата от промяна и ползите от различна система или подход.
Нашите бизнес симулации насърчават хората да работят заедно в реално време, в конкуренция и сътрудничество, научавайки общ бизнес език, сблъсквайки се с бизнес предизвикателства и постигайки резултат, който е видим в работата им.

 

Източник: Celemi


5-ТЕ "П" В ПРОДАЖБИТЕ: Анализирайте пазара, конкурентите и клиентите (Част III)

5-ТЕ "П" В ПРОДАЖБИТЕ: Анализирайте пазара, конкурентите и клиентите (Част III)

18.10.2017 Финалната част от инструментите за анализ е посветена на Майкъл Портър и неговия метод за изследване на пазара, познат още като „анализът на петте сили“.

Последният от трите инструмента за анализ, които ви обещахме, е най-комплексен и изискващ аналитични качества от ваша страна. Това е анализът на Майкъл Портър – икономист и професор в Харвардското бизнес училище. Неговият анализ е познат като „анализът на петте сили“. Според този инструмент във всеки един момент на пазара оказват влияние 5 сили.

Първата е интензитетът на конкурентните сили или с други думи силно или слабо конкурентен е вашият бранш. Това зависи от броя на конкурентите, от това дали вашият бизнес расте и се развива, от това дали е налице ценови или някакъв друг дъмпинг отстрана на конкуренцията.

Втората сила в анализа на Портър е силата при преговори отстрана на клиента ви, тоест доколко клиентът ви е в по-силна или по-слаба позиция при преговорите. Силните позиции за клиента се получават в периоди на рецесия, когато има малко на брой склонни да купуват клиенти и много на брой участници, които искат да спечелят продажбата. От друга страна клиентът е в слаба позиция, когато купува нещо уникално или извън стандарта, когато пазарът е във възход и качеството на вашите продукти е отличимо от това на конкурентите ви.

Третата от петте сили е силата при преговори отстрана на доставчиците ви. Тяхната позиция е силна, когато са малко на брой за даден пазар или имат големи производствени разходи и малък марж на печалбата; могат да са силни, когато вие не сте от голямо значение за тях, например поръчката ви е малка или прекалено сложна и нерентабилна; или в случай, че разходите ви за прехвърляне към друг доставчик са прекалено големи.

Следващата сила, четвърта по ред, е опасността от продукти-заместители. Често търговците са така вглъбени в своя бранш и конкурентите, че не обръщат внимание на конкурентите от други сектори, които произвеждат заместващи продукти. За пример можем да дадем търговците на бира, които не трябва да допускат опасността производителите на вино или безалкохолни напитки да напуснат бранша си. Когато заместителят е има по-високо качество или е по-евтин като цена, има опасност той да измести вашия продукт.

Последната сила, която предстои да анализирате, е опасността от навлизане на нови конкуренти. Това може да е голяма опасност, когато необходимите знания и умения не са от съществена пречка за навлизане на нова организация; когато потребността от начален капитал е много ниска за вашия бранш; когато разликите в продукта са малки и не може да се очаква клиентът да е лоялен, както и много други фактори, които влияят на възможността за навлизане на нови конкуренти.

Помислете добре за тези 5 сили. Те ще определят атрактивността и възможностите на вашия бранш. В този контекст „атрактивност“ се отнася за общата доходност на вашата индустрия. Неатрактивна индустрия е такава, при която комбинацията от тези 5 сили действа към сваляне на общата доходност на пазара. Изключително неатрактивна индустрия е такава, при която печалбите на всички фирми буквално са сведени до нула.

 

Ако сте пропуснали предишните статии от серията инструменти за анализ, прочетете ги:

Част 1 

Част 2